Загубих се в безбройните: "Обичам те!"
Лутам се теб да намеря,
душата ти и светлината твоя,
които скрил си на дълбоко в себе си.

Като въздишка бавно се отпускаш
до мене седнал в тишината.
Поглеждам в очите ти дълбоко,
които отразяват светлината на сумрака.

Сълзи недоизплакани в тях се стичат.
Зад болката я има светлината.
Потъваме в пълен мрак
и слушаме гласът на Тишината.   

се загубваш в безбройни "Обичам те!" :)

Бъди обичана и обичай - останалото е "прах във вятъра"! :)

;)

:) Искам да се намеря дори само в едно "Обичам те!", но да е достатъчно ,за да изпълни душата ми със светлина, а прозаичното ежедневие с пъстроцветен и радостен смисъл. :)))

Щом са казани... как ще се загубят?!

ПРИВЕЧЕР
(на моста)


Нощен мрак,а в мрака звезди блещукат
като малки светулки,а аз подпрян
на мостова колона ,запалвам поредна цигара.
Но пламакът гасне-навярно някой гасне по мен...

Вълните морски пеят своята песен в нощта,
гларуси и чайки покрякват в такт ...
Звездите се гонят ,сякаш танцуват
в среднощния мрак...

В своите мисли се срещам с лица
и до днес непознати за мен,
дори разговарях със тях.
Но из всичките тези лица теб аз видях!

Твоят поглед ме спря ненадейно
и внезапно прозрях ,че ти си тази,
която гасне по мен-като малка звезда
гаснеща вече във мрака!

Нощен мрак ,а звездите танцуват
своя шеметен танц, запалил поредна цигара
виждам твоята сянка -
отдавна бледнееща в мрака!!!

Привет!
Има ли я любовта според теб?

Дали са казани с истинско чувство или са останали само да висят в мрака...!?