Сребърните отблясъци на луната осветяваха селските улици. Ярките звезди усмихнато мигаха. Нощната тишина беше смутена единствено от лая на кучета. Лек ветрец полюляваше клоните на дърветата и шумолеше в тях, тайнствено. И в тази приказна нощ на душата ми също и беше някак си леко и прозрачно. Вървях сама по добре познатите, притихнали нощни улици. И виждах, че нищо не  се беше променило. Толкова пъти съм ги обикаляла като дете. Всяка ваканция аз бях тук, в това село и в безгрижие и радост минаваха детските ми дни. Сега вече пораснала си идвам на село, за да свърша някаква работа и бързайки си тръгвам. Но тази нощ нещо се беше променило в мен, като магия- неочаквана и изненадваща. Съвсем нетипично за мен аз обикалях тези улици, изпълнени с толкова много спомени и старите усещания и мисли се връщаха в мен.  Почувствах наново в себе си изживяванията, които бяха ми се случиха. Изненадващо толкова ясно сякаш са били вчера. Дивото препускане с колелата, приятелите, компанията, първите трепети, първата голяма и разтърсваща любов, предателствата, тъгата, самотата, мечтите, желанията... Всички преживявания се завърнаха в мен, като лавина- неочаквана и затрупваща. Мисълта ми, ясна и прозрачна, приемаше информация от тези отдавна забравени спомени. Спомних си, че не исках да напускам детството си, а когато си заминах от него много тъгувах за искреността и наивността му. И тогава оставих всички мечти в безгрижния му свят. А ето, че днес те отново се завръщат, за да ми напомнят истинската ми същност.  Какво съм постигнала до тук в живота си? Бях ли себе си? Следвах ли моите желания или ги замених с такива, които не ми харесват, но удобно се напасваха с реалността, за да не страдам? Винаги ли трябва да заплащам със страдание, когато следвам моите желания? Успях ли да запазя моите мечти и  с упорство да ги последвам? Да, не бях себе си. Да, подчинявах се безропотно на житейските ситуации. Нямах идеята и волята как да им противодействам. Страхувах се, че съм слаба, немотивирана и няма да успея. Нямах подкрепа и от близките си. Те мислеха, че нямам потенциала и аз още повече се виждах несправяща се. Знаех, че това не е моят път и започнах промяната от себе си. Започнах да гледам на себе си по различен начин. Ден след ден упорито си повтарях, че заслужавам  по-добър живот. Ден след ден  близките ми и хората, с които контактувах   бавно променяха отношението си към мен. Да, плащах със страдание за това, че следвах моя път. И днес плащам. Но бях доволна, защото знаех със сигурност, че това е правилното за мен. И ето днес се завърнах към детството си, за първи път откакто го напуснах,  за да направя своята равносметка. 
    А вие на къде вървите? Какво постигнахте от желанията си? Направихте ли мечтите си част от вашата реалност? Вървите ли по вашият път такъв какъвто искате да е? Или вървите по другият такъв какъвто ТРЯБВА???     

Зависи, важното е да не те захлупва и да не ти дава да дишаш! А ако дишаш, ще оцелееш, и вероятно и ще намериш своят, новият или забравеният стар път или начин да правиш нещата и себе си такава, каквато ти е нужно..
Успех!
:)

Старая се да има повече искам и по-малко трябва, но е много трудно. Точно за това ти благодаря за подкрепата. :)))

Скъпа приятеко аз още съм дете и ще си запомня детството макар и с много олелии, забележки и караници. Радвам се, че си си спомнила детските мигове и радости. Наистина трабва да живеем за живота и той за нас. Но аз ще се постарая да си направя детството хубаво и живота, за да може един ден да не съжелявам за мечтите и фантазиите, за да не ме нападне живота и за да не ме сасипе.Така, че не трябва да правим каквото другите ни наредят, а да следваме живота и мечтите. Така, че думата ,,ТРЯБВА''да не се използва!!!!!!!!!!!!!!! :))))))))))))))))))))

Разказа историята на всеки един човек :) Отделен въпрос дали всеки ще си признае :):):) Така е... златото минава през огън, мечът също, камъкът – под длето за да се превърне в нещо полезно или красиво... Но е необходимо всяко "трябва" да бъде проверено с въпроса "искам ли?"; ако едното отговори на другото, значи не трябва, а искаш. Разбира се, има моменти, в които "трябва" е наложително, но ако ги преразгледа човек внимателно, те ще се окажат изключително малко :):):)

Ще се постарая думата трябва и действието трябва да е малко в твоя живот, но за целта е необходимо ти упорито да направляваш живота си в положителна посока и да се учиш на мъдрост, а не на капризи.... :)))

Tи преразгледа ли твоите трябва- кои ще претвориш в искам, кои ще изпълниш и кои ще изключиш от живота си, завинаги...???

То трябва всеки миг да си казваме...трябва а мога ли?! И да правим каквото можем, да става, каквото трябва,

Всеки сам избира как да си организира живота, но едно е важно, освен другите да обичаме и себе си и да правим ежедневието си приятно. :)))

Преди време един човек ми каза: "Трябва не съществува."
Вярвам, че това е така. Вярвам, че не мога, значи не искам. Вярвам, че ограничения трябва да има, но те трябва да бъдат определени от нас самите. Всичко истинско идва отвътре.
:)

прочети моя пост ИМАЙ ЦЕЛ!

Всичко което си написал е вярно, но съвсем друг е въпросът какво ще дойде от нас самите. И точно това е много важно за съществуването ни, защото ако е негативно и деградивно, как ще израстнем и какво добро ще допринесем за този свят... Дори и пътят на зацикляне само, без отрицателни дела, не води до никъде...

Прочетох го. Радвам се, че имаш такава силна вяра. Можеш ли да я запазиш винаги такава, въпреки трудностите и препятствията?

Да!Колкото са повече,толкова по уверен ставаш,че можеш да ги преодоляваш!

Да, но не винаги можеш да преодолееш изпитанията, тогава какво се случва, тогава как да запазиш вярата и самоувереността ?

мълчанието и бездействието в определен момент е най-правилното действие. Вярата е най-важна. Ако вяра нямаш, няма и мотивация да имаш и всяко полу- действие няма да идва от сърцето и значи не е добро (лишено е от любов).

:)))...радвам се, че си тук с мъдростта си. Винаги се нуждаем от подкрепа и кураж... :) ,защото са чувствителни душите ни.
Риторичните ми въпроси са към тези, които се нуждаят да се замислят за себе си.

Явно не си го прочела както трябва!

Нямаш ли отношение, което да те вълнува, към коментар 16, няма да го обсъждаж, така че наистина се замисли... Приятна и лека вечер!

Риторичните въпроси са за да се преценим,дали може да им отговорим,а не да се самоизлъжем!

не са необходими отговори...Те само ни предизвикват към размисли до къде сме стигнали в развитието си и не се ли самозалъгваме във възгледите ни кои сме ние... Усмихнат и слънчев ден, ka4ak.