Понякога се случва така в живота , че човек сякаш се събужда от един сън , в който е живял от години. Оглежда се и вижда себе си от страни , от друг ъгъл. Толкова осезаема е промяната в него , като раждане на нова личност.  А още по- очевидно е това за  близките му. Така се случи и с мен преди 2 години. Толкова дълго го търсих и чаках този миг , в който да намеря себе си.  Отворих си очите и толкова ясно видях за какво  искам да живея ,че го усетих като реалност в себе си. Виждах планове , задачи и път по който смело тръгнах , без да се съмнявам ще успея ли. Знаех ,че устремено трябва да премина по него , защото годините безумно бързо отлитат. Отворих  душата си към хората. Общувах , обичах , изслушвах , приемах позитивната енергия. Бях щастлива ,че вече мога да бъда себе си. Но силните ми стремежи да направя всичко от себе си не се покриваха  с пространствената и времева реалност. Ужасно е усещането. Подтискащо. Искам да летя , а мога само да вървя... Страдах ,но страданието не беше пътят по който искам да вървя. Доста дълго живях с болката преди това. Не , не искам вече тъга. Сега искам каквото и да се случва да бъда щастлива. Нямаше какво друго да направя освен да приема реалността ,че не мога да летя. Продължих по моя път , но само вървейки търпеливо и с упорство. И не след дълго чудото се случи и усилията ми бяха наградени с първия успех. Отново бях щастлива . И сега съм щастлива. И сега съм отворила душата си към света и обичам  всички добромислещи  хора и живота. Той ни е безценен дар и няма да пропусна да го изживея пълноценно. Не  спирам да вървя по пътя избран от мен , не спирам да упорствам , не  спирам да вярвам .  Това е ключът на клетката в която дълги години сама бях заключила щастието си. Сега то е на свобода и с него и аз съм свободна , отърсила се от страховете си да избера  себе си , и да бъда себе си.