Събори стената в себе си
изградена от болка ,умора и сиво ежедневие!
Погледни , пред теб е безкрайната вечност.

Където и да си-Обичам те!
докосвам звездите и усещам,
че това са твоите ласкави очи.

Едно дете на двора радостно се смее
и сякаш чувам медено звънче.
В листака птичка нежно пее-

Аз съм тази , която се появява ,
когато най-малко ме чакате.
Аз съм вятърът , луната

Пълнолуниие е.Тази нощ лъчите на една далечна богиня ще те галят ласкаво. Тя внаги е красива. Понякога те стопля и изпълва очите ти с нежност и светлина. А миг след това забулена в своята одежда, загадъчно те поглежда и ти казва: " Ела!"...

Колко много мои мечти умряха. Погребах ги на брега на отчаянието. Плаках на гробовете им и крещях нещастна срещу Реалността. А тя се хилеше ехидно.  Потърсих Вярата. Но в нощта тъмнината притискаше здраво земята. Запалих свещ. Зовях Наде...

Когато се събуждам сутрин
аз обич търся в твоите очи.
Но в тях е само отразена